Очите ни са създадени така, че да “работят” като отбор, но в същото време всяко око функционира независимо. Когато гледаме към нещо, очите “виждат” две отделни изображения които се предават по оптичните нерви към мозъка, и там се комбинират като една единствена стереоскопична картина.
За да работи визуалната система правилно, всяко око трябва да се цели в една и съща точка в пространството, така че записаните изображения да са еднакви. Това позволява на мозъка да комбинира двете постъпващи изображения за ясна и удобна единична визия. Ако, обаче има по-голяма разлика в насочването на очите, мозъкът не може да комбинира двете картини. Резултатът е двойно виждане.
Около 10% от децата в училищна възраст имат проблем с взаимодействието между двете очи. На близки разстояния, предназначени за четене, децата с проблемна колективна работа на очите са способни да насочват очите си правилно за кратък период от време.
С влошаването на способността им да насочват внимателно очите си, те не могат да възприемат различните части от страницата. Резултатът е голямо напрежение между визуализациите от двете очи и евентуално размазан, разместен или раздвоен текст.
Разбира се, четенето се усложнява, когато детето се опитва да насочи и двете очи към едно и също място. В допълнение, децата с този проблем срещат трудности с концентрацията (всъщност, много от тези деца често са с дефицит на вниманието). Друг симптом за проблем с координацията на очите е загуба на реда, блуждаене на погледа по страницата при четене, главоболие, неразположение.
Мозъкът на децата с проблеми с координацията на очите “изключва” неврологично едното око, блокирайки го от възприемането на картината. При това детето се уморява извънредно и способността му за концентрация намалява бързо.